Иронията на Съдбата
(из цикъла „Вицове в рими”)
По някаква прищявка на Съдбата
любовницата млада на Петров
замина на почивка, баш когато
замина на почивка и жената
на същата персона. Бе готов
от яд да плаче нашият герой;
„Те на море, а аз останах сам...
поне за радост – мислеше си той –
не се познават, че, с късмета мой,
ако случайно срещнехме се там...
Не ми се мисли!” Друга изненада
приготвила бе Клото за Петров.
Завърна се любовницата млада.
Прибра се и жена му. За награда
и двете му донесоха „любов”
и много клюки. Първо от жена си
научи той, че някаква „тигрица”
със всичките мъже от Арбанаси,
(те бяха на почивка там), „ега си
и хищната жена... каква мръсница...
... е хойкала”. И снимки му показа
където той в „мръсницата” позна
любовницата. Само че след тази
горчива вест, Съдбата го наказа
със нова неприятна новина.
От своята любовница научи
героят наш, че „някаква жена
почивала с мъжа си... колко скучно”,
„... все влюбено си гукали”. Получи
Петров обаче шок... Уви, позна
във тази мила, предана съпруга,
почиваща с мъжа си на курорт,
навярно се досещате, не друга,
а свойта благоверна Теменуга,
Георгиева Петрова по паспорт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
