Исках да ти пиша, но не знаех какво ще се получи… Не можех да намеря думи, а толкова неща исках да ти кажа. И устните мълчат, а сърцето онемяло, примира, опиянено, от неизвестното, разкъсващо се между радостта и болката, А думите, ах, думите, лежаха безмълвни, ей така, напук на всичко, което се случва между нас. Защото по-силни са чувствата, уви… И думите замираха в нощта, за да посрещнем с чувства любовта, която в омагьосан кръг ни завъртя и ни накара да треперим… И ни принуди да се търсим, просто ни обсеби… Сърцето ми, пред всяка твоя дума, замира, онемява и търси някъде в тялото покой. За да поеме глътка нежност и пак отново да трепти като сърце на птица, понесена в лазура необятен, подгонена от полъха на южен вятър, който с нея си играе…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стиха ти е хубав, но ако го подредиш като стих, ще бъде по-добре!
Поздрави!