24.06.2007 г., 10:27

исках

763 0 1
Исках да ти пиша, но не знаех
 какво ще се получи…
Не можех да намеря думи,
а толкова неща исках да ти кажа.
И устните мълчат, а сърцето онемяло,
примира, опиянено, от неизвестното,
разкъсващо се между радостта и болката,
А думите, ах, думите,
лежаха безмълвни, ей така, напук на всичко,
което се случва между нас.
Защото по-силни са чувствата, уви…
И думите замираха в нощта,
за да посрещнем с чувства любовта,
която в омагьосан кръг ни завъртя
и ни накара да треперим…
И ни принуди да се търсим,
просто ни обсеби…
Сърцето ми, пред всяка твоя дума,
замира, онемява
и търси някъде в тялото покой.
За да поеме глътка нежност
и пак отново да трепти като сърце на птица,
понесена в лазура необятен,
подгонена от полъха на южен вятър,
който с нея си играе…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Нели!
    Стиха ти е хубав, но ако го подредиш като стих, ще бъде по-добре!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...