Jun 24, 2007, 10:27 AM

исках

  Poetry
768 0 1
Исках да ти пиша, но не знаех
 какво ще се получи…
Не можех да намеря думи,
а толкова неща исках да ти кажа.
И устните мълчат, а сърцето онемяло,
примира, опиянено, от неизвестното,
разкъсващо се между радостта и болката,
А думите, ах, думите,
лежаха безмълвни, ей така, напук на всичко,
което се случва между нас.
Защото по-силни са чувствата, уви…
И думите замираха в нощта,
за да посрещнем с чувства любовта,
която в омагьосан кръг ни завъртя
и ни накара да треперим…
И ни принуди да се търсим,
просто ни обсеби…
Сърцето ми, пред всяка твоя дума,
замира, онемява
и търси някъде в тялото покой.
За да поеме глътка нежност
и пак отново да трепти като сърце на птица,
понесена в лазура необятен,
подгонена от полъха на южен вятър,
който с нея си играе…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла, Нели!
    Стиха ти е хубав, но ако го подредиш като стих, ще бъде по-добре!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...