Исках да бъда различен
Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни,
груби, вулгарни, даже цинични...
И се питам защо?
Навярно защото
в тоз живот тъй разкошен
сред приказни изгреви, залези,
сред романтика, любов, красота
може би видях зад декорите,
толкоз прикрита от хората
душевна мизерия, простота...
Може би защото разпознах
зад маската на приятели-предатели,
зад фасадата на фини обноски –
осребрени чекове за служебни разноски.
Зад усмивките на някакви хора,
които проповядват доверие
прозрях добре премерена хитрост,
ударни дози от лицемерие.
Обкръжен от таз духовна тегоба,
Изцапана с мазнини петна,
пропита от алчност, мухъл и злоба,
прозрях на обществото цялото овче бездушие.
И ме боли...
Та за това съм навярно такъв,
груб, невъздържан, вулгарен, циничен.
А толкова исках да бъда...
Различен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Димитров Всички права запазени
Много от стиховете се раждат именно след нещо преживяно и силно емоционално! Точно тази емоция усетих и тук! Успех с "приятелите" и честит празник! 