7.07.2010 г., 9:49

Исках нея!

667 0 2

Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите.
Исках устните ù да докосват моите.
Исках нея!

Какво от това, че бе жена?
И аз бях, но какво е,
дали е грях това?
Исках да усетя вкуса ù,
да усещам допира на кожата ù.

Да чувам как нежно стене в ръцете ми.
Да усещам ударите на сърцето ù.
Дали ако ù призная
тази моя малка тайна,
ще  приеме моята душа?

Така чиста е, като детската сълза.
Какво, какво от това, че съм жена?
И аз жадувам да обичам, но не мъж,
а истинска жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маринела Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...