7 июл. 2010 г., 09:49

Исках нея!

668 0 2

Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите.
Исках устните ù да докосват моите.
Исках нея!

Какво от това, че бе жена?
И аз бях, но какво е,
дали е грях това?
Исках да усетя вкуса ù,
да усещам допира на кожата ù.

Да чувам как нежно стене в ръцете ми.
Да усещам ударите на сърцето ù.
Дали ако ù призная
тази моя малка тайна,
ще  приеме моята душа?

Така чиста е, като детската сълза.
Какво, какво от това, че съм жена?
И аз жадувам да обичам, но не мъж,
а истинска жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маринела Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...