7 июл. 2010 г., 09:49

Исках нея!

671 0 2

Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите.
Исках устните ù да докосват моите.
Исках нея!

Какво от това, че бе жена?
И аз бях, но какво е,
дали е грях това?
Исках да усетя вкуса ù,
да усещам допира на кожата ù.

Да чувам как нежно стене в ръцете ми.
Да усещам ударите на сърцето ù.
Дали ако ù призная
тази моя малка тайна,
ще  приеме моята душа?

Така чиста е, като детската сълза.
Какво, какво от това, че съм жена?
И аз жадувам да обичам, но не мъж,
а истинска жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маринела Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...