Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите.
Исках устните ù да докосват моите.
Исках нея!
Какво от това, че бе жена?
И аз бях, но какво е,
дали е грях това?
Исках да усетя вкуса ù,
да усещам допира на кожата ù.
Да чувам как нежно стене в ръцете ми.
Да усещам ударите на сърцето ù.
Дали ако ù призная
тази моя малка тайна,
ще приеме моята душа?
Така чиста е, като детската сълза.
Какво, какво от това, че съм жена?
И аз жадувам да обичам, но не мъж,
а истинска жена!
© Маринела Пенчева Все права защищены