Нещо
23 резултата
Неизказани сълзите парят на очите ми
и трънливи думи в пясъка са заровени.
Кому са нужни, щом няма кой да прочете,
щом няма как да стигнат до нечие сърце.
В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя, ...
  1080 
Хайде да рисуваме слънца -
огнени, горещи, непознати.
Хайде да направим вертолети -
от пръчки, с фарове и оседлани,
а после, яхнали Луната, ...
  629 
Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...
  836 
Да бих могла да те залича,
да би могло да не се бяхме срещали,
да не бе галил косите ми,
да не бе докосвал лицето ми с твоето,
да не бе допирал устните си до моите, ...
  1050 
Вдъхновено от филма "Английският пациент"
Искам да се докосна до нещо истинско поне веднъж в живота си, искам да напиша, да заснема, да нарисувам нещо тъй живо, че ако бъде видяно, чуто или прочетено, да занемееш пред него, да поискаш да останеш там завинаги, да повярваш в целостта и истинността му, ...
  880 
Отрязах всичко твое -
заших си кръпки,
некадърни, на тигел,
за да не можеш
да разнищваш с бод умел. ...
  837 
Ваза с цветя
Станаха ли квадратни мислите,
омотаха ли се думите - съдба,
обвързаха ли емоциите с илюзия,
свързаха ли ме с теб. ...
  685 
Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...
  941 
Ти - слънчева усмивка
с очи прозрачно зелени
и топли ръце.
Аз - с къдрави и палави коси на дете
и мек шоколадов поглед. ...
  727 
Миг от вечността
В такива мигове истината тържествува. Но истината, човешката, тя е различна, непознаваема. Кога я откриваме, заражда ли се или винаги е била там, ние сами ли я създаваме. Човек все си задава въпроси, но може би най-блажен се чувства, когато не си задава нищо, когато всичко е такова, ...
  3629 
Животът си играе с нас. Какъвто и смисъл да търсим, колкото и да се опитваме да правим нещата, те си остават неща - запалена цигара, глътка въздух, чаша вода, сън, нов ден и една безкрайна поредица от „неща”. Там някъде се прокарва пълнежът от мисли и чувства, които карат тези безсмислици да оживява ...
  1717 
Малки капки дъжд по мен се стичат,
аз вървя с чадър в ръка
и мълча.
Малка мъка в самота,
тихо плаче във нощта ...
  1374 
Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...
  1581 
Огледало стои между нас.
В снежни облаци потъна
малкият ни свят.
Две лица, заличени
в декемврийски мраз. ...
  657 
Ден минава,
скръб лежи
на пода -
сълзи и следи.
Тъмносиньо ...
  582 
Разранявам устните си до кръв,
за да почувствам целувките ти,
и избождам очите си,
за да не виждам съмненията си.
Желая да забравя...
  1075 
Със скоростта на светлината
търсех възможности
и комбинации недоизчислени.
Система от безсмислици на n-та степен
объркваха главата ми - ...
  950 
Време е!
На студента, който жертвахме за греховете си
Днес не е ден за вдъхновение, дори не чувствам онзи особен импулс да седна, за да напиша нещо за себе си. Днес искам да го направя заради другите - онези, които вече нямат „право на глас".
Съпреживяването на чуждата мъка носи нерадост за всеки, д ...
  1532 
>> Сама
>>
>> Себе си искам да превъзмогна -
>> човешкото да залича,
>> но все не достигам с ръка ...
  691 
За свободата
(Малко припомняне на човека за света)
Сами си поставяме окови, защото не можем да си представим, че е възможно да се реем свободни в пространството. Времето е един от многото ограничаващи ни фактори и всяко нещо, създадено от човека, всяка една култура ни откъсва повече от свободата, за ...
  2812 
Огледалото казваше - Да, това си ти!
Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.
Всичко свърши безвъзвратно.
Думите си не мога да върна обратно.
Сили не ми останаха за борба, ...
  773 
Исках те...
Не те познавах, но те исках.
Гледах за теб на всяка пейка,
под всеки кестен,
до всеки стоп. ...
  745 
Търсещи... борещи се... страдащи...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...
  1169 
Предложения
: ??:??