Искам
Един прозорец с мъка ще нахрани с въздух стаята.
Трябва да отворя всичките крила!
Искам в нощта да се покажат рогите на мрака
и над покривите да закрещи луна!
Искам навън да потеглят пътеките
и дърветата да заприказват;
с трепет да отворя вратата
за този, когото очаквам.
Искам да прекрачи той прага ми!
След дългия път от праха да го измия с ласки;
да изпишат тъмното на стаята
телата ни във прегорели краски...
***
Но утринта ще ни подкара властно.
С пастирски песни ще ни отведе
на бита в проскубаното пасбище
и пътят пак ще го призове.
И тогава отново ще тръгнат пътеките
и дърветата ще заприказват,
но ще се затвори вратата
след този, когото очаквах!... 1997 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
