Искам
Един прозорец с мъка ще нахрани с въздух стаята.
Трябва да отворя всичките крила!
Искам в нощта да се покажат рогите на мрака
и над покривите да закрещи луна!
Искам навън да потеглят пътеките
и дърветата да заприказват;
с трепет да отворя вратата
за този, когото очаквам.
Искам да прекрачи той прага ми!
След дългия път от праха да го измия с ласки;
да изпишат тъмното на стаята
телата ни във прегорели краски...
***
Но утринта ще ни подкара властно.
С пастирски песни ще ни отведе
на бита в проскубаното пасбище
и пътят пак ще го призове.
И тогава отново ще тръгнат пътеките
и дърветата ще заприказват,
но ще се затвори вратата
след този, когото очаквах!... 1997 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.
