Толкова искам
всички да
ме разбират,
но е трудно оказва се вече с години
Малко явно показвам,
но пък доказвам!
Обичам да бъдат щастливи
тези които ценя!
Тези които ги имам.
Годините вече от мен изживяни
ме карат спокойно
дори и назад да поглеждам.
Горчилки безбройни преглътнах,
но радости имах
и с тях преживях
Живота на всички е даден,
но всички различно
живеем!
Обичам и в радост и в скърби
с приятели верни да бъда.
Когато се радват или пък
с лошото срещи си имат
нужна да бъда за тях.
Завист и злоба
бездушие страшно
навред се разнася
и какво отчуждение
вече сред всички
настана!!
А в самотата си мисля
едва ли лесно се
оцелява, затворени
в своите чeрупки колко ли дълго ще
издържим?
И остава едничка
най-важна за всички
вярата в Бога, вярата
в нас.
М.Д.