Предъвквам пресолените си дни
и търся нещо, за да ги преглътна,
но... пустите - засядат ми. Дори
новогодишни светлинки да смъкна
от прашния таван на младостта,
не ще очите си събудя. А как копнея
за любовни мигове... С тях обичта
превръщаше сърцето ми в стихия.
© Петя Кръстева Всички права запазени