Искам
ИСКАМ
Искам да мога,
когато пожелая,
да изпирам душата си -
да не чакам до края ...
от мръсните погледи,
от мечтите удавени,
от лъжливите устни,
от думите калящи,
от пръстите дръзнали
да я нищят, уж галейки,
да я хвърлят на вълците,
за триумфа си чакайки.
И когато отново е чиста и бяла,
ще поискам, душата си,
да я видя аз цяла.
Ще й сложа парфюм,
да ухае на пролет.
И с лъчи от зора,
ще я среша отново.
От въздишки на утро
ще ушия й риза.
И тогава ще можеш
да ме видиш отблизо.
Ще застана пред теб
в самодивска премяна,
и ще искам с усмивка,
твоя да стана.
©️Е.Статева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Статева Всички права запазени
