Искам пак да почувствам дъха на любимата пролет,
недокоснала с мисли дори - свойте бивши деца
и да видя отново - надпрепуснали вятъра в полет,
мойте диви мечти да разцъфват в красиви цветя.
Искам пак да надникна в очите на топлото лято,
разпиляло душата си бяла по нежния лик
на светулчена вечер, облечена с рокля от вятър
и с извезан в косите ú - от луните пръсти аплик.
Искам пак да се слея с косите на златната есен,
да усетя как плахо в душата ú капят листа,
как във клоните голи бушува с вик вятърът бесен
и как бавно в ума ú от север нахлува нощта.
Искам пак да се скитам в безкрая на бялата зима,
да се сгушвам замислен в олтара на тихите дни,
искам просто отново в сърцето ú пак да ме има,
искам с нея да дишам - открил, че без нея боли...
© Чавдар Всички права запазени