Искам да (ме) обичаш

helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726

19.04.2016 г., 20:13 ч.

Поезия » Друга

437 0 2

понякога
ме е страх да не би
да ме забравиш
сред толкова многото болка
по пътя по който вървиш(м)
ще се спъна
ще падна и ще плача
ала ти ще ми пуснеш ръката
ще ме оставиш сама
а аз вече ще страдам само по теб
забравила къде съм

страхотно е как
можеш да изместиш всяка болка
можеш да ме правиш
щастлива
без да притежавам щастието
нито спокойствието
нито сигурността
покрай нея

отсъствието ти е наказание
а присъствието - изтезание
какво да искам от теб?

далеч от теб не мога
а искам ли? много
но ме дърпаш за оковите невидими
около врата ми
приближаваш ме до себе си
шепнешком казваш ' притежавам те'
и аз невярващо
ала примирено съгласявам се.

способен да ме разкъсаш на парчета
като хищник
гладувал дни наред
позволявам ти
и всичко се повтаря
цяла вечност,
а тя трайност има...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2016-04-19T23:09:56+03:00

Искрено много благодаря!
nicciart.1 (Николай)

2016-04-19T23:01:27+03:00

Разбирам тези стихове, защото съм страдал от любов...,/за щастие вече не/но и тези твои стихове са толкова лични и силни, че не знам дали аз бих могъл да го преживея веднъж, за да го изживея и да го преживея втори път, за да го напиша...поздравявам те за силата и емоцията. И знай, вечността ни открива винаги след трайността...