19.04.2016 г., 20:13 ч.

Искам да (ме) обичаш 

  Поезия » Друга
472 0 2

понякога
ме е страх да не би
да ме забравиш
сред толкова многото болка
по пътя по който вървиш(м)
ще се спъна
ще падна и ще плача
ала ти ще ми пуснеш ръката
ще ме оставиш сама
а аз вече ще страдам само по теб
забравила къде съм

страхотно е как
можеш да изместиш всяка болка
можеш да ме правиш 
щастлива 
без да притежавам щастието
нито спокойствието
нито сигурността
покрай нея

отсъствието ти е наказание
а присъствието - изтезание
какво да искам от теб? 

далеч от теб не мога
а искам ли? много
но ме дърпаш за оковите невидими
около врата ми
приближаваш ме до себе си
шепнешком казваш ' притежавам те'
и аз невярващо
ала примирено съгласявам се.

способен да ме разкъсаш на парчета
като хищник
гладувал дни наред
позволявам ти
и всичко се повтаря
цяла вечност, 
а тя трайност има...

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено много благодаря!
  • Разбирам тези стихове, защото съм страдал от любов...,/за щастие вече не/но и тези твои стихове са толкова лични и силни, че не знам дали аз бих могъл да го преживея веднъж, за да го изживея и да го преживея втори път, за да го напиша...поздравявам те за силата и емоцията. И знай, вечността ни открива винаги след трайността...
Предложения
: ??:??