Искам да (ме) обичаш
понякога
ме е страх да не би
да ме забравиш
сред толкова многото болка
по пътя по който вървиш(м)
ще се спъна
ще падна и ще плача
ала ти ще ми пуснеш ръката
ще ме оставиш сама
а аз вече ще страдам само по теб
забравила къде съм
страхотно е как
можеш да изместиш всяка болка
можеш да ме правиш
щастлива
без да притежавам щастието
нито спокойствието
нито сигурността
покрай нея
отсъствието ти е наказание
а присъствието - изтезание
какво да искам от теб?
далеч от теб не мога
а искам ли? много
но ме дърпаш за оковите невидими
около врата ми
приближаваш ме до себе си
шепнешком казваш ' притежавам те'
и аз невярващо
ала примирено съгласявам се.
способен да ме разкъсаш на парчета
като хищник
гладувал дни наред
позволявам ти
и всичко се повтаря
цяла вечност,
а тя трайност има...
© Слънчоглед All rights reserved.
