/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“
М ама с обич ме прегръща.
Д ядо ми намига с плам.
А лекс – котаракът вкъщи
С ъщо ми се кланя сам.
Т ате, щом като ме вземе,
А з политам в небеса.
Н е усещам страх да дреме,
А от смях се пак треса.
П адна ли, когато тичам,
Р евна ли, надала вой,
И скрено на мен се вричат
Н аште баби, две на брой.
Ц вете съм за вас прекрасно.
Е, понякога с бодли.
С амо нека да порасна,
А нгел -принц ще ме теши!
13.02.2025
© Таня Мезева Всички права запазени