13 февр. 2025 г., 13:30
/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“
М ама с обич ме прегръща.
Д ядо ми намига с плам.
А лекс – котаракът вкъщи
С ъщо ми се кланя сам.
Т ате, щом като ме вземе,
А з политам в небеса.
Н е усещам страх да дреме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация