1.12.2019 г., 16:16

Искам да съм като Татко

2.5K 0 4

Искам като Тате

 

Искам, като тате

да стана голям,

силен и сръчен.

Да поправям всичко,

да изкарвам като него парички,

за да купя на мама

най-хубавата рокля.

Да имам кола, въдица,

и да хвана най-голямата риба.

И китара като неговата искам,

да пея песнички на брега на морето

около огъня с моите приятели.

Искам, като татко да съм татко,

ама татко пак да ми е татко и

никога да не остарява,

защото няма да има кой да се грижи

за баба и дядо, за мен и за мама.

Обичам те ....Татко!!!

 

Авт.Весо: 1.12.2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Дочка, благодаря ти и за много години!
  • Хубава мечта. Неостаряване за таткото , порастване за синчето... Успех!
  • Хари, опитах се да го изтрия, ама не знам как. Като дете исках да съм индианец, каубой, войник /направо си бяха страховити, като ги гледах/, любимото ми занимание беше да рисувам танкове и въобще не гледах на горе-към звездите, та с космоса нещо не ми се получи.... но все пак ти благодаря за дадения глас, маестро.
  • Успех!
    Глас от мен, Творецо...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...