toxin (Таня Донова)
357 4101
29.03.2016 г., 22:31 ч.  

Искам да съм светулка (или когато ме насищаш) 

  Поезия
666 0 10

Някой е минал през тази гора.
Поиграл си е с първите слънчеви кичури,
спуснати между клоните. Стъпка в мъха;
и листенце - с рамо отронено.

 

Пил е водица от този кайнак.
Сякаш въздухът пази ревниво контура
на мъж поприведен. Погледът благ
е накарал и капките да танцуват.

 

Седял е на камъка, точно ей тук.
А на тръгване мило положил отгоре му
дялана фигурка. Парче от стария бук
телце е - на катеричка чаровна.

 

Стъпил съчица. Сторил пътечка -
услужливо полегнали росни тревички
току се надигат пред мене полечка,
шушнейки си, че е различен.

 

Вървейки, подсвирквал е песен.
Явно и пойните птички са я харесали,
защото звучат като ехото весело.
На отсрещния хълм от сърцето.

 

Някой е минал през тази гора.
Преобразявайки я. В булка нагиздена.
Полянката кошнички пръска - с цветя.
Чисто вълнение. Вдишах Го. Дишам.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??