Искам да съм светулка (или когато ме насищаш)
Някой е минал през тази гора.
Поиграл си е с първите слънчеви кичури,
спуснати между клоните. Стъпка в мъха;
и листенце - с рамо отронено.
Пил е водица от този кайнак.
Сякаш въздухът пази ревниво контура
на мъж поприведен. Погледът благ
е накарал и капките да танцуват.
Седял е на камъка, точно ей тук.
А на тръгване мило положил отгоре му
дялана фигурка. Парче от стария бук
телце е - на катеричка чаровна.
Стъпил съчица. Сторил пътечка -
услужливо полегнали росни тревички
току се надигат пред мене полечка,
шушнейки си, че е различен.
Вървейки, подсвирквал е песен.
Явно и пойните птички са я харесали,
защото звучат като ехото весело.
На отсрещния хълм от сърцето.
Някой е минал през тази гора.
Преобразявайки я. В булка нагиздена.
Полянката кошнички пръска - с цветя.
Чисто вълнение. Вдишах Го. Дишам.
© Таня Донова All rights reserved.
