Искам да ти кажа ''стига, спри да ми звъниш и си върви'',

   но устните неволно пак изричат

   ''не си отивай, имам нужда до мен да бъдеш ти'',

   искам да ти кажа ''стига, грешка е това и от нея ни боли'',

   но защо сърцето ми забива лудо, когато погледна в твоите очи.

   Ти ме караш да се смея, дори когато всички срещу мен крещят плачи...

   и да искам да живея, дори когато срещу мен светът върви,

   не знам дали е правилно или греша,

   но ти ми даваш сила пак да вярвам в любовта.