Искам да ти кажа ''стига, спри да ми звъниш и си върви'',
но устните неволно пак изричат
''не си отивай, имам нужда до мен да бъдеш ти'',
искам да ти кажа ''стига, грешка е това и от нея ни боли'',
но защо сърцето ми забива лудо, когато погледна в твоите очи.
Ти ме караш да се смея, дори когато всички срещу мен крещят плачи...
и да искам да живея, дори когато срещу мен светът върви,
не знам дали е правилно или греша,
но ти ми даваш сила пак да вярвам в любовта.