kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
8.10.2009 г., 13:19 ч.

Искам истината 

  Поезия » Бели стихове
897 0 6
Искам истината    
       
Отново с тишината разговарям
и ехото кънти, кънти...  
Ти уж ме искаш, после ме забравяш
докосвайки те чуждите очи.  
Това не е любов, разбрах го вече.
На себе си кажи си го и ти.  
Комплексите лекуваме взаимно,
но мен започна и да ме боли.
Не мога с вятъра да тичам  
да се надявам, че ще спре...  
Ако не ме обичаш ти, кажи -  
ще си отида тихо, много тихо...
и повече не ще се появя.  
Сега аз истината само искам...
А ти... ти просто помисли.  
Попитай си сърцето...  
... и, моля те, отговори!  

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!Поздравявам те!
  • Не е страшно да се чуе истината, страшно е да се изрече...
    Среднощен поздрав...
  • Благодаря Ви, силни момичета.Искаше ми се поне едно мъжко мнение.Е...без думи.Прегръщам Ви,
  • Знаеш ли ,колко сила е нужна понякога, за да можеш да понесеш една истина...И все пак е за предпочитане!Браво!Прекрасен стих!
  • "Не мога с вятъра да тичам
    да се надявам, че ще спре"
    Никой не може, истината боли, но дава отправна точка, понякога за по-стойностни неща
    Силен стих
  • Смела си, щом искаш истината да узнаеш!
    По-лесно е да си заравяш главата в пясъка!
    Поздрав, Мариана!
Предложения
: ??:??