Искам истината
| Искам истината | |||
| Отново с тишината разговарям | |||
| и ехото кънти, кънти... | |||
| Ти уж ме искаш, после ме забравяш | |||
| докосвайки те чуждите очи. | |||
| Това не е любов, разбрах го вече. | |||
| На себе си кажи си го и ти. | |||
| Комплексите лекуваме взаимно, | |||
| но мен започна и да ме боли. | |||
| Не мога с вятъра да тичам | |||
| да се надявам, че ще спре... | |||
| Ако не ме обичаш ти, кажи - | |||
| ще си отида тихо, много тихо... | |||
| и повече не ще се появя. | |||
| Сега аз истината само искам... | |||
| А ти... ти просто помисли. | |||
| Попитай си сърцето... | |||
| ... и, моля те, отговори! | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
