Искам нещо да ти подаря...
Искам нещо да ти подаря...
Да ти подаря ли... слънце,
летен ден и дъхава поляна,
цветен океан, трева зелена,
до залез, там, със тебе да останем!
Тогава във самото съвършенство
на чувства - пеперуди пъстрокрили,
ще полетим в минути на блаженство,
тъй дълго чакани, мой мили!
Да ти подаря ли... вечер
и залеза на хоризонта ален,
песен на щурци, далечна,
и лъч последен, който да те гали!
Слънцето тогава ще изпратим,
че нужно му е, малко да отдъхне,
лицата ни за сбогом със позлата
ще накове, ще смигне и ще тръгне.
Нощта да ти даря ли, също,
и огъня изгарящ ни, където
в звезди искрите се превръщат,
издигайки ни право към небето!
Ярка звезда, ако видим да пада,
нещо скъпо ще си пожелаем:
Любовта ни да остане млада,
докато времето със нас играе!
Ще ти подаря и... утро,
слънчев лъч, надничащ във стъклото,
кафе горчиво... и целувка сладка,
сълза издайническа във окото.
...
Във ляво болка се пробужда,
раздялата сърцето ми усеща,
да съм щастлива, малко ми е нужно...
Обичам те!... До новата ни среща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
