Искам отново да е лято
и в игри да ни туптят сърцата.
Отново щом аз падна,
ти да ми подадеш ръка да стана.
Ужасно много ми липсват
онези времена, където заедно бяхме.
Жалко, че в миналото не мога да се върна,
щях щастието да разпаля.
Знам сега, че времето лети,
никого не чака то.
Само до вчера бяхме деца,
а сега пораснахме и забравихме
СТАРИТЕ ВРЕМЕНА.
© Моника Павлова Всички права запазени