Искам отново да е лято
и в игри да ни туптят сърцата.
Отново щом аз падна,
ти да ми подадеш ръка да стана.
Ужасно много ми липсват
онези времена, където заедно бяхме.
Жалко, че в миналото не мога да се върна,
щях щастието да разпаля.
Знам сега, че времето лети,
никого не чака то.
Само до вчера бяхме деца,
а сега пораснахме и забравихме
СТАРИТЕ ВРЕМЕНА.
© Моника Павлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
