Погледни ме във очите,
и виж жена от плът и кръв.
Погали ми ти косите,
и виж, как изгарям в пепелта.
Съблечи мойте тайни,
думи приказни кажи.
Искам пак за мене да свалиш
и онези хиляди звезди.
Докосни ме ти така, както преди.
Накарай ме да се топя в ръцете ти.
Целувай нежно устните ми ти,
и пак ме погали, както преди.
След себе си дори вратата затръшни,
и заключи я ти, както преди.
Със мен суров и строг отново ти бъди
и забранените неща ми покажи.
Накарай тялото ми да те моли,
и сърцето пак така да затупти.
Безсрамна и опозорена пак да стана.
Люби ме ти, както преди!
© Цветомира Тинкова Всички права запазени