Искам просто така...
Искам ти да ми станеш начало,
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.
На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза, що ражда стиха.
Да горим двама в чувства и обич,
битието да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен,
настоящето щом е магия.
Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл, когато ме няма,
ти пък - отговор на трудни въпроси.
Искам ти да си бъдеще мое.
Настоящето - нека е белег.
С молитви и билки ще моля,
за да бъда до гроба си с тебе!
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.
На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза, що ражда стиха.
Да горим двама в чувства и обич,
битието да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен,
настоящето щом е магия.
Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл, когато ме няма,
ти пък - отговор на трудни въпроси.
Искам ти да си бъдеще мое.
Настоящето - нека е белег.
С молитви и билки ще моля,
за да бъда до гроба си с тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Чак завидях на избраницата!
