Dec 10, 2008, 10:02 AM

Искам просто така...

  Poetry » Other
950 0 10
Искам ти да ми станеш начало,
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.

На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза, що ражда стиха.

Да горим двама в чувства и обич,
битието да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен,
настоящето щом е магия.

Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл, когато ме няма,
ти пък - отговор на трудни въпроси.

Искам ти да си бъдеще мое.
Настоящето - нека е белег.
С молитви и билки ще моля,
за да бъда до гроба си с тебе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...