Искам си го
Искам си го
Боже, дай ми мъж „бодлив” на мене
после чакай в цъфналите бели ружи...
Стой, та гледай как ума ще вземе,
как ще иска все по-силно още да е нужен.
Искам си го, Боже, мустаклия,
искам си го с поглед – лумнал огън.
Всичко искам, толкова е – на тепсия,
но не знам сама дали ще мога
да му бъда сянка в зноен пек,
нощем – мекото възглавие,
да го среща моят дивен лек
все без леден айсберг от тщестлавие.
14.07.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
