Искам си го
Боже, дай ми мъж „бодлив” на мене
после чакай в цъфналите бели ружи...
Стой, та гледай как ума ще вземе,
как ще иска все по-силно още да е нужен.
Искам си го, Боже, мустаклия,
искам си го с поглед – лумнал огън.
Всичко искам, толкова е – на тепсия,
но не знам сама дали ще мога
да му бъда сянка в зноен пек,
нощем – мекото възглавие,
да го среща моят дивен лек
все без леден айсберг от тщестлавие.
14.07.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
