Искам те
Искам те... като пролетен дъжд,
уловил самотата ми в лед на градушка...
Искам те - аз съм рана на мъж
от насочена в болката мислена пушка...
Искам те - като топло небе,
разтопило в очите ти слънчеви звуци,
като нагръдник - мечта-колие
с връз преглътнати в радости буци...
Искам те - като звън на сълза,
във камбаната есенна, биеща „щастие”.
Скрий ме в пазва – сред грях и вина...
и в сърцето си дай ми причастие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
