Ти си моето слънчево утре
и усмивка на идващия ден,
ти си славеев песенен устрем
и цвят си от китна пролет роден.
Искам те топла и любеща,
като летен дъжд сред буйни жита,
пръска и кваси земята ни
донесъл на криле радостта.
Идваш в ефира проблясваща,
в съня ми пристъпваш така,
сещам ръцете ти галещи,
с Надеждата светва деня.
Искам те толкова истинска,
да милваш ме с топли очи,
съдбата ти трудна,орисана
до мойта съдба да върви.
© Иво Сотиров Всички права запазени