Ти си моето слънчево утре
и усмивка на идващия ден,
ти си славеев песенен устрем
и цвят си от китна пролет роден.
Искам те топла и любеща,
като летен дъжд сред буйни жита,
пръска и кваси земята ни
донесъл на криле радостта.
Идваш в ефира проблясваща,
в съня ми пристъпваш така,
сещам ръцете ти галещи,
с Надеждата светва деня.
Искам те толкова истинска,
да милваш ме с топли очи,
съдбата ти трудна,орисана
до мойта съдба да върви.
© Иво Сотиров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
