Ти си моето слънчево утре
и усмивка на идващия ден,
ти си славеев песенен устрем
и цвят си от китна пролет роден.
Искам те топла и любеща,
като летен дъжд сред буйни жита,
пръска и кваси земята ни
донесъл на криле радостта.
Идваш в ефира проблясваща,
в съня ми пристъпваш така,
сещам ръцете ти галещи,
с Надеждата светва деня.
Искам те толкова истинска,
да милваш ме с топли очи,
съдбата ти трудна,орисана
до мойта съдба да върви.
© Иво Сотиров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
