27.12.2006 г., 16:46

искам в черно да бъда...

999 0 9
искам в черно тялото
да облека...
искам в черно душата
да затъмя...
щом теб те няма...
нека кръв капе от очите ми,
нека щастие не видят дните ми...
обрече ме на тебе мили...
но сега те няма...
сянка голяма е обгърнала
душата,която любовта е събрала...
искам ръцете с нокти да раздирам,
да търся тебе в  всяка капка кръв...
искам по лицето тъгата да се вижда,
все едно съм демон лош...
искам легло да си направя в рохката земя.....
искам от сърцето да премахна тази,
мойта доброта..
да стана подла...
така както бе и ти...
да карам хората да страдат,за да не ме боли...
искам черна рокля аз да сложа,
и маската на лошата жена...
та нима аз грешка направих мили,
че ми отмъсти толкова жестоко,
за страха от любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! 6
  • благодаря Дими
    към Вили:няма да слагам черното спокойновече няма
  • Силно е, Веси!
  • Не го слагай - черното! Не го слагай! Освен ако не искаш да подчертаеш изяществото на своята фигура пред някого!
  • вече няма да ми пука за тоя човек..обичам го,ама ужасно много болка ми причини...вече няма да търся,ако иска знае как,ако не майната му на всичко!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...