Искам времето назад да върна
и в ангел бял да се превърна,
за да дойда аз при теб
и да те прегърна...
Сега седя сама,
в леглото се въртя,
сън не ме лови,
а мисълта за теб не ме оставя...
Сега проклинам онзи ден
като втора кожа слял се с мен,
спомен сладичко-горчив
ранил сърцето ми с някакъв мотив...
Ако можех времето назад да върна,
ще дойда аз при теб и ще те прегърна,
ако можех... в сладък миг
грешката си ще превърна...!
© Диана Иванова Всички права запазени