re4o (Стефан Николов)
19 144
2.05.2010 г., 23:57 ч.

Искам за теб да умра... 

  Поезия
1549 0 7

И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много -
похарчих се още тогава.
Сега съм спокоен, мисля.
Няма какво да ти дам -
мога само да се пречистя
в нашия недосегаем храм.
И вместо свещ -
да запаля сам себе си... с вяра.
И когато се разгоря,
да те обикна още по-силно,
oще пò да сме ние си...
и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия.
Времето ни поглъща
и ни остава само това...
Да се прегърнем, но истински...
Очите в очи да се спрат
и да си кажем без думи...
Oбичам те...
Искам за теб да умра...

© Стефан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Времето ни поглъща и ни остава само това...Да се прегърнем,но истински..."Поздрави!
  • Отвреме-навреме малко добре изразено разкаяние не е излишно
  • !!!
  • Много силно! Поздрав!
  • Днес, всички лирически герои в сайта са го ударили на молба за прошка - виновен съм... ще си платя... но май нямам какво да ти дам, защото го похарчих... но като се разгоря отново... обичам те още... и искам за теб да умра... А защо не - да живея!
    Стефане, извини ме, но винаги така ми действа "посипването на главата с пепел"!
    Иначе, добре построен монолог!
    Поздрави!
    (Искаше ми се да ти разкажа един стар виц, ама не ми се спами!)

    п.п.: Надявам се, че няма да ми се разсърдиш за женския прочит!
  • "и колкото пò се спасяваме -
    намираме себе си в другия."

    Точно!
  • !!! хубаво
Предложения
: ??:??