Искам за теб да умра...
И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много -
похарчих се още тогава.
Сега съм спокоен, мисля.
Няма какво да ти дам -
мога само да се пречистя
в нашия недосегаем храм.
И вместо свещ -
да запаля сам себе си... с вяра.
И когато се разгоря,
да те обикна още по-силно,
oще пò да сме ние си...
и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия.
Времето ни поглъща
и ни остава само това...
Да се прегърнем, но истински...
Очите в очи да се спрат
и да си кажем без думи...
Oбичам те...
Искам за теб да умра...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Николов Todos los derechos reservados
