May 2, 2010, 11:57 PM

Искам за теб да умра...

Poetry

1.8K 0 7

И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много -
похарчих се още тогава.
Сега съм спокоен, мисля.
Няма какво да ти дам -
мога само да се пречистя
в нашия недосегаем храм.
И вместо свещ -
да запаля сам себе си... с вяра.
И когато се разгоря,
да те обикна още по-силно,
oще пò да сме ние си...
и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия.
Времето ни поглъща
и ни остава само това...
Да се прегърнем, но истински...
Очите в очи да се спрат
и да си кажем без думи...
Oбичам те...
Искам за теб да умра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

"Времето ни поглъща и ни остава само това...Да се прегърнем,но истински..."Поздрави!

2010-10-30T22:14:37+03:00
ananel (Нелиса)

Отвреме-навреме малко добре изразено разкаяние не е излишно

2010-05-03T16:27:28+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

!!!

2010-05-03T13:58:15+03:00
Wild-Child (Мартина Василева)

Много силно! Поздрав!

2010-05-03T10:28:52+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Днес, всички лирически герои в сайта са го ударили на молба за прошка - виновен съм... ще си платя... но май нямам какво да ти дам, защото го похарчих... но като се разгоря отново... обичам те още... и искам за теб да умра... А защо не - да живея!
Стефане, извини ме, но винаги така ми действа "посипването на главата с пепел"!
Иначе, добре построен монолог!
Поздрави!
(Искаше ми се да ти разкажа един стар виц, ама не ми се спами!)

п.п.: Надявам се, че няма да ми се разсърдиш за женския прочит!

2010-05-03T10:04:52+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0