Искам за теб да умра...
И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много -
похарчих се още тогава.
Сега съм спокоен, мисля.
Няма какво да ти дам -
мога само да се пречистя
в нашия недосегаем храм.
И вместо свещ -
да запаля сам себе си... с вяра.
И когато се разгоря,
да те обикна още по-силно,
oще пò да сме ние си...
и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия.
Времето ни поглъща
и ни остава само това...
Да се прегърнем, но истински...
Очите в очи да се спрат
и да си кажем без думи...
Oбичам те...
Искам за теб да умра...
© Стефан Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Времето ни поглъща и ни остава само това...Да се прегърнем,но истински..."Поздрави!
-
Отвреме-навреме малко добре изразено разкаяние не е излишно
-
!!!
-
Много силно! Поздрав!
-
Днес, всички лирически герои в сайта са го ударили на молба за прошка - виновен съм... ще си платя... но май нямам какво да ти дам, защото го похарчих... но като се разгоря отново... обичам те още... и искам за теб да умра... А защо не - да живея!
Стефане, извини ме, но винаги така ми действа "посипването на главата с пепел"!
Иначе, добре построен монолог!
Поздрави!
(Искаше ми се да ти разкажа един стар виц, ама не ми се спами!)
п.п.: Надявам се, че няма да ми се разсърдиш за женския прочит! -
"и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия."
Точно! -
!!! хубаво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
