2 мая 2010 г., 23:57

Искам за теб да умра...

Поэзия

1.8K 0 7

И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много -
похарчих се още тогава.
Сега съм спокоен, мисля.
Няма какво да ти дам -
мога само да се пречистя
в нашия недосегаем храм.
И вместо свещ -
да запаля сам себе си... с вяра.
И когато се разгоря,
да те обикна още по-силно,
oще пò да сме ние си...
и колкото пò се спасяваме -
намираме себе си в другия.
Времето ни поглъща
и ни остава само това...
Да се прегърнем, но истински...
Очите в очи да се спрат
и да си кажем без думи...
Oбичам те...
Искам за теб да умра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stenli499 (Станислава)

"Времето ни поглъща и ни остава само това...Да се прегърнем,но истински..."Поздрави!

2010-10-30T22:14:37+03:00
ananel (Нелиса)

Отвреме-навреме малко добре изразено разкаяние не е излишно

2010-05-03T16:27:28+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

!!!

2010-05-03T13:58:15+03:00
Wild-Child (Мартина Василева)

Много силно! Поздрав!

2010-05-03T10:28:52+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Днес, всички лирически герои в сайта са го ударили на молба за прошка - виновен съм... ще си платя... но май нямам какво да ти дам, защото го похарчих... но като се разгоря отново... обичам те още... и искам за теб да умра... А защо не - да живея!
Стефане, извини ме, но винаги така ми действа "посипването на главата с пепел"!
Иначе, добре построен монолог!
Поздрави!
(Искаше ми се да ти разкажа един стар виц, ама не ми се спами!)

п.п.: Надявам се, че няма да ми се разсърдиш за женския прочит!

2010-05-03T10:04:52+03:00