26.05.2015 г., 21:25

Искаш да знаеш каква съм - 4 в 1

824 0 6


Душата ми е като топъл хляб разчупена,
готова да нахрани всеки гладен.
Усмихвам се по улиците на непознати
и със деца играя дама.

Готова съм на всеки да помогна,
когато и с каквото мога.
Умея да накарам хората да се усмихват.
И - това е, което прави ме щастлива.

Но аз съм зодия Близнаци.

И втората във мене за нещо
все роптае, все е недоволна.
Готова е да провокира и да спори.
И даже да извърши нещо непристойно

Със някакъв негодник да се сбие
и да го срита, дето най-боли.
С приятели да пие и да пее
до първи петльови зори.

И трета има - крехка, уязвима.
Очите ѝ са място на дъжда...
Аз с нея най не се гордея
и гледам да я крия от света.

Такава мисля,че съм.Хората го знаят!
А ти... Ела и влез, попитай.
Досега човек не съм изяла,
но... мога да опитам! :)

Това беше четвъртата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чела съм го и другаде, Ваня.Уникален поглед към себе си...
    И много естествен изказ, убедително е.
  • ВАСЕ, АНАСТАСИЯ, ЛЪКИ ! Благодаря ви от сърце за коментарите!Простете
    за закъснението. Отсъствах. Хубава неделна вечер! Х4!
  • Прегърни близначката, която днес не слуша
    Поздрав за закачливата автобиография! Много ми допадна, Ваня!
  • "Очите й са място на дъжда.." Слабостта си всеки крие от света! Харесах!
  • Човекоядката е, миличък. И точно сега ѝ се иска да сдъвче някого...
    Но мисля, че трите ще се справим с нея. Само мир да е..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...