Искаше ми се да бъда
Искаше ми се да бъда
Като дъжд
Изстинал на висулки
Като слънце разтопило го
Но свърших като куче
Завито в боклуци
Исках да бъда човек
И да мога да обичам
Да пиша поезия
И да рисувам дните си
Но бяха ми зашити устните
Слепи очите
И завързани китките
И колелата на инвалидната ми количка
Скърцат в празния коридор
Една лампа примигва изнасилена
И мухите бръмчат около ръждивата мивка
Залязва още един
От моите празни животи
Как искам да можех да се напия
Сега
За да не мога да мисля и да си спомням
Какво можех да съм...
Като всеки друг
Като всеки друг в тълпата да се навра
Да не ме мислят
Мама и тати
Да не ме виждаха хората различен от тях
И аз да не се преструвах
Но свърших като всеки луд
С разходка в четвъртък
От два и половина до пет
С хапчета и бели чаршафи
Бледи лица
И изкълчени усмивки
Изкъпани и пак мръсни
Изцапани
Самотни и винаги със спътници
Затова се самоубивам
Със всяко щракане на малката стрелка
Затова не искам да се събудя утре
И не искам да лягам да спя
Защото ми се искаше да бъда друг
И ми се искаше да не съм толкова сам
18.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
