Jun 18, 2009, 11:14 AM

Искаше ми се да бъда 

  Poetry
552 0 9

Искаше ми се да бъда

Като дъжд

Изстинал на висулки

Като слънце разтопило го

Но свърших като куче

Завито в боклуци

 

Исках да бъда човек

И да мога да обичам

Да пиша поезия

И да рисувам дните си

Но бяха ми зашити устните

Слепи очите

И завързани китките

 

И колелата на инвалидната ми количка

Скърцат в празния коридор

Една лампа примигва изнасилена

И мухите бръмчат около ръждивата мивка

 

Залязва още един

От моите празни животи

Как искам да можех да се напия

Сега

За да не мога да мисля и да си спомням

Какво можех да съм...

 

Като всеки друг

Като всеки друг в тълпата да се навра

Да не ме мислят

Мама и тати

Да не ме виждаха хората различен от тях

И аз да не се преструвах

Но свърших като всеки луд

С разходка в четвъртък

От два и половина до пет

С хапчета и бели чаршафи

Бледи лица

И изкълчени усмивки

Изкъпани и пак мръсни

Изцапани

Самотни и винаги със спътници

 

Затова се самоубивам

Със всяко щракане на малката стрелка

Затова не искам да се събудя утре

И не искам да лягам да спя

 

Защото ми се искаше да бъда друг

И ми се искаше да не съм толкова сам

 

18.06.2009

 

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Исках? Какво значение има какво си искал, щом вече е минало?
    Важно е какво искаш!
  • Искам да съм дъжд, за да измия
    прашния прозорец на душата.
    Това е нещо мое и ти го пиша, защото мозъкът ми веднага направи аналогия с него.
    Интересен автор си, а снимките ти са повече от чудесни!
  • Страхотно е! Поздравления!
  • "Затова се самоубивам

    Със всяко щракане на малката стрелка

    Затова не искам да се събудя утре

    И не искам да лягам да спя



    Защото ми се искаше да бъда друг

    И ми се искаше да не съм толкова сам"


    ... по-жив си от другите
    със сигурност...
    знам го!

    Хубав стих!
  • хем искам да кажа нещо, хем нямам думи. мразя да коментирам..
    докосна ме.
  • Толкова болезнен стих. Браво. Направо ми загорча. Усетих го.
  • Великолепна изповед! Искреност, топлота и самовглъбеност... - това е екзистенциалната самота на финия и чувствителен човек. Поздравления за тази творба!
  • Пак хубав стих!
    Поздравления!
  • Декс*
Random works
: ??:??