14.03.2015 г., 19:45

Искра живот

800 0 3

Лентата житейска не превърта
    това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
    освен във призрачните спомени
        на бързоскоростния влак.

 

Как бих желал веднъж поне,
    веднъж да се завърна.
Да зърна за последно туй, що бяхме ний,
   и спомените бледни в реалност да превърна
      на старите наивни, кратки
          детски дни.

 

Сърцето ми от огън е сковано,
   то никога не е било във лед.
В душата ми - бездънна яма,
    с жупел пълна, брои годините
       и ги подрежда
           ред по ред.

 

И чудните моменти, преизпълвали
    сърцата ни в студените априлски дни.
И летни, знойни, дълги вечери, прекарани
    във общо, притаено сърцебиене
       със същите вълни.

 

Животе, дай ми само
    една-едничка, простичка искра.
За да запаля огъня в сърцето ми
    и посетя виденията, а сетне
       спокойно ще затворя очи
          и ще умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Астрал Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки иска да се завърне, но не може@ Поздрав!
  • Благодаря ти много, Стойна. Бъди спокойна, аз и на тях го пращам хаха
  • Това е житейската пътека на всеки човешки живот.Поздравявам те за силната привързаност към роднини, близки и приятели и към роден край!
    Това говори за голямо човешко сърце,което заслужава моите почитания!Желая живот и здраве! Творбата ти ме докосна и разчувства.
    Това е едно хубаво стихотворение.
    p.s
    Прости ми за съвета -анонимността може би има и положителна страна, но
    има нужда поне от едно мъничко прозорче да сигнализира на приятелите.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...