14 mar 2015, 19:45

Искра живот

803 0 3

Лентата житейска не превърта
    това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
    освен във призрачните спомени
        на бързоскоростния влак.

 

Как бих желал веднъж поне,
    веднъж да се завърна.
Да зърна за последно туй, що бяхме ний,
   и спомените бледни в реалност да превърна
      на старите наивни, кратки
          детски дни.

 

Сърцето ми от огън е сковано,
   то никога не е било във лед.
В душата ми - бездънна яма,
    с жупел пълна, брои годините
       и ги подрежда
           ред по ред.

 

И чудните моменти, преизпълвали
    сърцата ни в студените априлски дни.
И летни, знойни, дълги вечери, прекарани
    във общо, притаено сърцебиене
       със същите вълни.

 

Животе, дай ми само
    една-едничка, простичка искра.
За да запаля огъня в сърцето ми
    и посетя виденията, а сетне
       спокойно ще затворя очи
          и ще умра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Астрал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки иска да се завърне, но не може@ Поздрав!
  • Благодаря ти много, Стойна. Бъди спокойна, аз и на тях го пращам хаха
  • Това е житейската пътека на всеки човешки живот.Поздравявам те за силната привързаност към роднини, близки и приятели и към роден край!
    Това говори за голямо човешко сърце,което заслужава моите почитания!Желая живот и здраве! Творбата ти ме докосна и разчувства.
    Това е едно хубаво стихотворение.
    p.s
    Прости ми за съвета -анонимността може би има и положителна страна, но
    има нужда поне от едно мъничко прозорче да сигнализира на приятелите.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...