Лентата житейска не превърта
това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
освен във призрачните спомени
на бързоскоростния влак.
Как бих желал веднъж поне,
веднъж да се завърна.
Да зърна за последно туй, що бяхме ний,
и спомените бледни в реалност да превърна
на старите наивни, кратки
детски дни.
Сърцето ми от огън е сковано,
то никога не е било във лед.
В душата ми - бездънна яма,
с жупел пълна, брои годините
и ги подрежда
ред по ред.
И чудните моменти, преизпълвали
сърцата ни в студените априлски дни.
И летни, знойни, дълги вечери, прекарани
във общо, притаено сърцебиене
със същите вълни.
Животе, дай ми само
една-едничка, простичка искра.
За да запаля огъня в сърцето ми
и посетя виденията, а сетне
спокойно ще затворя очи
и ще умра.
© Астрал Todos los derechos reservados