14 мар. 2015 г., 19:45

Искра живот

807 0 3

Лентата житейска не превърта
    това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
    освен във призрачните спомени
        на бързоскоростния влак.

 

Как бих желал веднъж поне,
    веднъж да се завърна.
Да зърна за последно туй, що бяхме ний,
   и спомените бледни в реалност да превърна
      на старите наивни, кратки
          детски дни.

 

Сърцето ми от огън е сковано,
   то никога не е било във лед.
В душата ми - бездънна яма,
    с жупел пълна, брои годините
       и ги подрежда
           ред по ред.

 

И чудните моменти, преизпълвали
    сърцата ни в студените априлски дни.
И летни, знойни, дълги вечери, прекарани
    във общо, притаено сърцебиене
       със същите вълни.

 

Животе, дай ми само
    една-едничка, простичка искра.
За да запаля огъня в сърцето ми
    и посетя виденията, а сетне
       спокойно ще затворя очи
          и ще умра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Астрал Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки иска да се завърне, но не може@ Поздрав!
  • Благодаря ти много, Стойна. Бъди спокойна, аз и на тях го пращам хаха
  • Това е житейската пътека на всеки човешки живот.Поздравявам те за силната привързаност към роднини, близки и приятели и към роден край!
    Това говори за голямо човешко сърце,което заслужава моите почитания!Желая живот и здраве! Творбата ти ме докосна и разчувства.
    Това е едно хубаво стихотворение.
    p.s
    Прости ми за съвета -анонимността може би има и положителна страна, но
    има нужда поне от едно мъничко прозорче да сигнализира на приятелите.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...