2.07.2009 г., 20:44

Искра надежда

990 0 1

Цял живот да бягаш, да се криеш, да оставаш сам.
Сам със свойте сълзи и във тишината ням.
И вечно бягайки и криейки се да се бориш.
Да се бориш, падаш, ставаш и отчаяно да молиш.
И да търсиш своето нещо в безбрежното нищо,
където сивотата те залива и убива скришно.
Изцеден и отпаднал, уморен и потъпкан
си ти от светлината и красотата объркан.
И останал така сред тълпата от хора премазан,
си мислиш, че си на света най-самотен и празен.
Но ето, че идва една малка искра от надежда.
Поема ръката ти нежно и бавно те повежда.
Уплашено отдръпваш ти своята ръка,
поглеждаш изпод вежди недоверчиво на мига.
"Нима не си обичал" пита твоята искра.
"Щастието не познаваш ли, че гледаш ме така?"
Неволно топли сълзи по лицето запълзяват
и прогонват мрака в теб и кошмари не остават.
Повдигаш ти глава и проронваш към искрата с поглед плах:
"Научи ме да обичам... досега ме беше страх."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Вики! Една искра надежда понякога е всичко

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...