Цял живот да бягаш, да се криеш, да оставаш сам.
Сам със свойте сълзи и във тишината ням.
И вечно бягайки и криейки се да се бориш.
Да се бориш, падаш, ставаш и отчаяно да молиш.
И да търсиш своето нещо в безбрежното нищо,
където сивотата те залива и убива скришно.
Изцеден и отпаднал, уморен и потъпкан
си ти от светлината и красотата объркан.
И останал така сред тълпата от хора премазан,
си мислиш, че си на света най-самотен и празен.
Но ето, че идва една малка искра от надежда.
Поема ръката ти нежно и бавно те повежда. ...