Искрено
Искрено
По гърба ти хладна струйка пуска
самолюбието на една жена,
в душата ти копнеж препуска,
а в очите й почива вечната лъжа.
Избягала от собственото си покорство,
те гали с меч на гордостта
и знаеш, че не си последен,
а просто следващ в нейната игра.
Красива е, когато лъже,
признай, харесва ти, нали,
обичаш я, когато заявява,
че истината повече боли.
Страхуваш се, че ще я загубиш,
че ще ти я вземе сила зла
и в следващия миг се будиш -
тя твоя никога не е била.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Моцарели Всички права запазени
