23 авг. 2009 г., 23:47

Искрено

809 0 2

Искрено

 

 

 

По гърба ти хладна струйка пуска

самолюбието на една жена,

в душата ти копнеж препуска,

а в очите й почива вечната лъжа.

 

Избягала от собственото си покорство,

те гали с меч на гордостта

и знаеш, че не си последен,

а просто следващ в нейната игра.

 

Красива е, когато лъже,

признай, харесва ти, нали,

обичаш я, когато заявява,

че истината повече боли.

 

Страхуваш се, че ще я загубиш,

че ще ти я вземе сила зла

и в следващия миг се будиш -

тя твоя никога не е била.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Моцарели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...