Aug 23, 2009, 11:47 PM

Искрено

  Poetry
806 0 2

Искрено

 

 

 

По гърба ти хладна струйка пуска

самолюбието на една жена,

в душата ти копнеж препуска,

а в очите й почива вечната лъжа.

 

Избягала от собственото си покорство,

те гали с меч на гордостта

и знаеш, че не си последен,

а просто следващ в нейната игра.

 

Красива е, когато лъже,

признай, харесва ти, нали,

обичаш я, когато заявява,

че истината повече боли.

 

Страхуваш се, че ще я загубиш,

че ще ти я вземе сила зла

и в следващия миг се будиш -

тя твоя никога не е била.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Моцарели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...