Aug 23, 2009, 11:47 PM

Искрено

  Poetry
807 0 2

Искрено

 

 

 

По гърба ти хладна струйка пуска

самолюбието на една жена,

в душата ти копнеж препуска,

а в очите й почива вечната лъжа.

 

Избягала от собственото си покорство,

те гали с меч на гордостта

и знаеш, че не си последен,

а просто следващ в нейната игра.

 

Красива е, когато лъже,

признай, харесва ти, нали,

обичаш я, когато заявява,

че истината повече боли.

 

Страхуваш се, че ще я загубиш,

че ще ти я вземе сила зла

и в следващия миг се будиш -

тя твоя никога не е била.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Моцарели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....